Людовик Блешър: Финансираме иновативни проекти в областта на дигиталната журналистика
Ръководителят на Иновационния фонд на инициативата Digital News Initiative на Google пред "Капитал"
В началото на март Google започна третия етап от процедурата по финансиране на проекти в областта на дигиталната журналистика. Предложенията ще се набират до 20 април, като отпусканите средства са между 50 хил. евро и 1 млн. евро. Финансирането се предоставя от Иновационния фонд на инициативата Digital News Initiative (DNI), който разполага с бюджет от 150 млн. евро. Средствата ще бъдат разпределени в рамките на три години сред представители на европейската медийна индустрия за проекти, които демонстрират иновативно мислене при дигиталната журналистика, подкрепят развитието на нови бизнес модели или пък променят начина, по който потребителите достигат до новините в дигиталната среда. Не е необходимо за реализирането им да се използват продукти на Google.
В първия рунд на финансиране 128 проекта получиха общо 27.3 млн. евро от фонда. Във втория етап бяха подкрепени 124 проекта с общо 24.2 млн. евро, сред които и проект на издателя на "Капитал" – "Икономедиа". Компанията получи финансиране от 206 хил. евро за реализирането на проект за мобилно приложение, което ще предоставя съдържание според индивидуалните интереси на потребителите.
Разговаряме с Людовик Блешър, който ръководи Иновационния фонд на DNI, за резултатите от дейността на фонда до момента, очакванията за третия етап и съветите му за компаниите, които биха искали да кандидатстват в него.
Какви бяха резултатите от първите два етапа на DNI, какви проекти търсите и какви са очакванията ви за третия етап?
- На първо място е важно да имате предвид, че фондът е един от трите стълба на DNI. Инициативата е една рамка за диалог с новинарската индустрия. Един от стълбовете е свързан в продукти като AMP (платформа, която има за цел да подобри скоростта на зареждане на интернет страниците през мобилни устройства – бел. ред.) или вградения плеър за YouTube за издатели. Вторият стълб са изследванията и обученията – спонсорираме проучвания като годишния доклад Digital News Report на Reuters Institute или инициативи като тази на Google News Lab за обучение на журналисти в редакциите. Третият стълб е свързан с иновациите, като за целта сме създали фонд с общ размер 150 млн. евро, които да бъдат разпределени в рамките на три години. Това е нашият ангажимент да финансираме или съфинансираме проекти, които демонстрират иновативно мислене в областта на дигиталната журналистика или подкрепя създаването на нови бизнес модели за издателите.
Фондът е отворен за проекти от 32 страни в Европа, като те могат да са най-разнообразни по отношение на темите. Кандидатстващите проекти могат да са на всеки от участниците в европейската новинарска екосистема – както традиционни медии, така и нови стартиращи компании или онлайн неправителствени играчи. Като говорим за стимулиране, за иновации, а не за модернизация.
В първия рунд на инициативата получихме 1236 проекта, във втория – 850. Ако трябва да обобщя двата рунда – за една година получихме над 2000 заявки, от които избрахме над 250 проекта от 27 европейски държави и предоставихме 51 млн. евро за съфинансирането им. Темите им варират – от виртуална реалност (VR) до ботове и изкуствен интелект. Това, което е интересно, е да се види как се развиват тези теми и как еволюират. В първия рунд например много от проектите, свързани с 360-градусовото видеозаснемане и виртуалната реалност, се фокусираха върху работния процес и това как да се увеличи производството и да се създава повече VR съдържание. Във втория рунд фокусът е по-скоро върху това как да се монетизира това вече произвеждано съдържание. Тоест действително наблюдаваме еволюция в начина, по който хората и кандидатстващите медийни компании се опитват да се справят с предизвикателствата в сектора.
Друго интересно нещо във втория рунд беше и това, че получихме много повече съвместни проекти от сектора както на местно, така и на регионално равнище – за сътрудничество както между различни издатели, така и между установени издатели и стартиращи компании или представители на академичната общност. И отново говорим за стимулиране.
Бихте ли дали пример за съвместен проект, тъй като, доколкото разбирам, в третия рунд също ще финансирате такова сътрудничество?
- Имахме например съвместен проект между кандидат от Гърция и кандидат от Германия – единият е от академичните среди, а другият е от областта на дигиталните медии – те кандидатстваха в първия рунд с проект, посветен на езика на омразата и по-ефективната борба с използването му в коментарите. От над 30 големи проекта, селектирани в миналия рунд, около 15 бяха съвместни. Друг пример е проект на френски издател, който си партнира с агенция за визуализация на данни и с технологична уеб агенция, която работи в областта на изкуствения интелект и събирането на данни – в общи линии това, което искат да направят, е да създадат нов начин за разказване на истории чрез данни – като идеята им е не просто да визуализират едни данни, а да обхванат суперголеми обеми от данни, което да им позволи да улавят тенденции, които иначе са трудни за забелязване.
Ако правилно разбирам, над 10% от проектите, които сте получили, са били одобрени за финансиране?
- Зависи. В първия рунд бяха около 10%, във втория бяха повече. Важното е да се отбележи, че за третия рунд отново приветстваме съвместни проекти, но също така искаме да дадем един вид насока към проекти, свързани с монетизация.
Тоест насърчавате тази тенденция, която сте забелязали във втория рунд?
- Да, но по-скоро причината е, че това е едно от най-големите предизвикателства през издателите и смятаме, че би било интересно да имаме проекти, които опитват да изследват нови начини за монетизиране и за диверсификация на източниците на приходи.
Какви са съветите ви към компаниите, които биха искали да кандидатстват в третия рунд, и какви са най-често срещаните грешки и пропуски, допускани от кандидатите досега?
- В повечето случаи ставаше въпрос за липса на фокус. Хората идваха по-скоро с проекти за модернизация, отколкото с идеи за иновации. Или пък идваха с цялата си дигитална пътна карта, с цялата си стратегия. Трябва да сте фокусирани върху един конкретен проект – ние финансираме проекти, а не цели стратегии.
На второ място, проектите не бяха достатъчно задълбочени. Посочете кои са индикаторите, чрез които ще измервате ефективността на изпълнението си (т.нар. KPIs, key performance indicators), обяснете подробно за възможностите, които ще ви даде този проект, както и защо и как ще окаже въздействие.
Така че основният ми съвет е прекарайте повече време на интернет страницата на фонда, прочетете най-често задаваните въпроси и отговорите им, свалете си формуляра за кандидатстване, минете стъпка по стъпка през него, сондирайте идеи с екипа си, изградете проект и както каза един от нашите бенефициенти – уверете се, че имате проект, който бихте изпълнили дори и без нашето финансиране.
Как всъщност измервате въздействието на проектите?
- Това е въпросът. Бих казал, най-напред нека измерим стимулирането, което инициативата дава. Ако сравним първите два рунда, в рунд 1 около 30% от проектите бяха допустими, докато във втория вече говорехме за 60%, тоест качеството действително се подобри. И това е един реален начин за измерване на въздействието. От друга страна, хората все още работят по проектите си и тепърва ще видим... Едва ли можем да очакваме някакво магическо решение за всички проблеми, пред които е изправена медийната индустрия, но сме дълбоко убедени, че сред тези проекти има нови начини за справяне с предизвикателствата в сектора и нови идеи, които излизат – и ще е много интересно компаниите да се учат една от друга. Говорим и за възможности за поемане на риск, за изследване, за тестване на нови неща.
Може ли компания да участва с повече от един проект?
- Ограничението е за един проект на едно юридическо лице за рунд и три за група, т.е., ако сте група от три юридически лица, можете да кандидатствате с три проекта в рамките на един рунд.
Имате ли ограничение по отношение на обема от средства, които ще бъдат разпределени в третия рунд, или това ще бъде определено след получаването на кандидатурите?
- Нямаме такъв тип квоти. Ще зависи и от броя на получените проекти.
Търсите ли някакъв баланс между включените в портфейла ви прототипни, средни и големи проекти?
- Не, нямаме квоти. Има три типа проекти, които финансираме – т.нар. прототипни, средни и големи. И основната идея е многообразието – на теми, на кандидатури, на бенефициенти и на видове проекти.
Има ли срокове, в които одобрените проекти трябва да бъдат завършени?
- Максимум две години, като за малките, т.нар. прототипни, проекти очакваме те да бъдат изпълнени в рамките на една година.
Как следите изпълнението?
- Сключваме договор, определяме ключовите моменти (milestones), даваме една част от средствата предварително – 30%, и след това проследяваме изпълнението в съответствие в определените ключови моменти, за да се уверим, че средствата действително отиват за проекта. Това ни дава възможност също така да наблюдаваме развитието на проекта и да дискутираме в случай на нужда с бенефициентите.
По време на презентацията споменахте, че още преди година сте имали проекти, насочени към фалшивите новини (fake news), които в момента са гореща тема – очаквате ли сега да има повече проекти в тази област и като цяло как работите срещу фалшивите новини?
- Нека уточня, че фондът не е свързан с продукти на Google. Тоест, когато преди година имахме проекти по темата за фалшивите новини, това беше, защото още тогава това беше едно от притесненията на новинарската екосистема. Сега виждаме, че това притеснение остава в сила и е все по-осезаемо – така че това очевидно е нещо важно за всички нас. Дали ще имаме повече – да видим. Може би ще видим по-технологични начини за идентифицирането и противодействието им. Интересен проект, посветен на фалшивите новини, който Фондът финансира преди година, е платформата Decodex, разработена от Le Monde във Франция, която беше пусната в края на януари, т.е. вече виждаме на пазара разработки в тази посока.
Освен виртуалната реалност кои са другите горещи теми и тенденции, които наблюдавате в новинарската екосистема?
- Можем да споменем например аудиото. Сега се говори много за подкасти, но виждаме и други продукти, които не са насочени само към подкасти, но и към въпроси като това как да се направи аудиосъдържанието по-лесно за намиране от търсачки и как да се гарантира, че хората ще могат да откриват това аудиосъдържание.
Интервюто взе Мария Иванова