Играта за българския еврокомисар
Най-вероятно бъдещият комисар ще е жена, член на ГЕРБ и ще се занимава с цифровата икономика
- България създаде прецедент за член на ЕС, който може да мине и без комисар.
- Новият български член на Европейската комисия ще трябва да запълни вакуума, оставен след напускането на Кристалина Георгиева.
За страна, която искрено се страхува да не бъде оставена в периферията на Европейския съюз, решението на България да не попълва вече четири месеца вакантното място в центъра на ЕС – поста в Европейската комисия, изглежда странно.
От края на октомври миналата година, когато Кристалина Георгиева обяви, че напуска позицията си на комисар по бюджета и човешките ресурси, за да се завърне в Световната банка, българската политическа класа демонстрира пълен блокаж в опитите си да намери неин наследник. От притеснение да не бъдат обвинени преди изборите в назначаване на свои кадри (или очевидно по-слаб заместник) кабинетът на Бойко Борисов, а след това и служебното правителство на президента Румен Радев, се отказаха от възможността да номинират нов български член на ЕК. Така в период на активна трансформация на евросъюза България се оказа без представител в мотора на ЕС.
Липсата на комисар води не само до неразбиращо повдигане на вежди, тъй като България създава прецедент с празното място в Европейската комисия. Той ще се използва от всички, които искат да намалят броят на комисарите, така че не всяка страна членка да има свой представител. Такава възможност съществува в европейските договори и вече се повдига от някои страни, които искат по-дълбоки реформи в ЕС.
Така че изборът, който се очертава в следващите няколко седмици, когато на преговарящите за бъдещия кабинет им остане време за това, е не просто да бъде избрано лице, което е най-подходящо за ГЕРБ и "Обединените патриоти". Наследникът на Кристалина Георгиева трябва да запълни вакуума, оставен след нея, и с летящ старт да покаже, че малки страни като България могат да издигат силни кандидати.
Първо името
Въпреки че изглежда логично бъдещата българска номинация да се търси според това какъв пост се предлага в Европейската комисия, поради сложния баланс на силите в европейските институции процесът е по-скоро обърнат. На първо място новият кандидат трябва да бъде от Европейската народна партия и на второ - да бъде жена, за да отговори на политическата цел на Комисията за по-голяма равнопоставеност между половете. Последното беше казано три пъти публично от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, поради което дори България да издигне за комисар мъж със силни качества, той трудно би отстъпил.
Засега единственият, който се споменава е Ивайло Калфин. Бившият външен и социален министър определено има подходящото CV-то за комисарски пост, но неговият проблем дори не е "женското вето" на Юнкер. Политикът от АБВ, който винаги е бил с леви убеждения, трудно ще мине през партийното сито на Брюксел, а и ГЕРБ не изглеждат готови за нестандартни ходове.
Според източници от средите на ГЕРБ засега в партията са обсъждали по-сериозно името само на евродепутата Мария Габриел, макар че миналата година премиерът в оставка (тогава) Бойко Борисов е подхвърлил в Брюксел и едно име на мъж. Другите кандидатури от ГЕРБ, като бившият министър на екологията Ивелина Василева или на правосъдието Екатерина Захариева, бяха по-скоро спекулации.
Габриел е един от най-усърдните български евродепутати, която се специализира по въпросите на миграцията и правата на жените. Самата тя отрича да е говорено с нея за комисарския пост, но колегите й в София са убедени, че именно тя е кандидатът на ГЕРБ. В момента тя е заместник-председател на фракцията на ЕНП в европейския парламент и очевидно се ползва с необходимата политическа подкрепа. Аргументите срещу нея са че въпреки качествата си тя едва ли би имала достатъчна политическа тежест – преди да стане евродепутат, тя беше публично неразпознаваема. Според източници от Европейската комисия обаче липсата на министерски опит например едва ли ще бъде проблем поради спецификата на възможните ресори, които са свободни за бъдещия български комисар и момента на тяхното поемане.
После поста
С изключение на поста на комисар по цифрова икономика и общество, който беше овакантен и остава свободен след като Гюнтер Йотингер замести Кристалина Георгиева като бюджетен комисар, другите възможности пред България не са очевидни.
През миналата година Бойко Борисов подхвърли като вероятни ресори за българския комисар екологията и регионалната политика, но не стана ясно на каква база бяха споделени тези публични желания. Най-вероятно в случая с регионалната политика става дума за продължилия близо година скандал с комисаря Корина Крецу, в който Европейският парламент искаше разследване за нейната работа. Това вероятно е създало в София впечатление, че Крецу може да загуби едно от най-важните портфолиа в ЕК.
Реално България няма много възможности за маневриране. Освен цифровия ресор, който стои отворен, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер може да реши да определи и нови позиции. Например, за да отговори на ажиотажа около миграцията, ЕК може да създаде специален пост за комисар по граничната охрана и миграцията. България на теория има силен аргумент за подобен пост, тъй като пази външната граница на ЕС. Но едва ли бруталното третиране на бежанците у нас ще даде много положителни муниции на евентуалната българска номинация при изслушването му в Европейския парламент.
Дигитални качества
За успешното позициониране в брюкселския политически лабиринт на бъдещата българска номинация за комисар обаче има още много неизвестни.
От една страна, може и да изглежда логично да се търси кандидат с глас, които би имал влияние в областта на цифровата икономика и извън коридорите на брюкселската бюрокрация. Темата за въвеждането на единния цифров пазар е сред любимите на Жан-Клод Юнкер и човек с позиция и възможности може да допринесе за засилване на посланията на ЕК. Силен комисар в областта също така ще бъде сериозна преграда за попълзновенията на доскорошния комисар Йотингер. Бившият премиер на Баден-Вюртемберг има навика да се бърка във всеки ресор, до който се докосне, независимо дали става дума за енергетика или цифрова икономика. Освен това силната кандидатура може да склони Юнкер да даде и овакантения от Кристалина Георгиева пост на заместник-председател на ЕК отново на българин.
От друга страна, повечето законодателни предложения на ЕК областта на цифровата икономика вече са на масата. От бъдещия комисар се очаква не толкова да има капацитет за формулиране на политики, колкото възможност за тяхното прокарване в Европейския парламент и страните членки. От тази гледна точка евродепутатката Мария Габриел има много точки в своя полза спрямо евентуални нейни конкуренти от София без опит в Брюксел.
Такъв възможен кандидат би била Гергана Паси, бивш заместник-министър по европейските въпроси в Тройната коалиция, а сега цифров шампион на ЕС (почетна титла, която се дава на хора с принос за популяризирането на информационните технологии). Въпреки че Паси на няколко пъти отрече подобна възможност, тя се ползва с известно лоби в Брюксел и споменаването на нейното име не е случайно.
Бързата и качествена номинация за комисар е важна не само поради обичайните причини, например необходимостта в Европейската комисия да се чува българската гледна точка. В наближаващото българско председателство на ЕС ключова роля има и комисарят – на практика той е домакинът на колегите си, когато посещават София. И колкото повече наближава то, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер ще става нервен за липсата на български комисар в Берлеимон.